Да надникнем в света на растителните биотехнологии с доц. Женя Йорданова

Доц. Йорданова ме посреща с усмивка и с чаша чай в кабинета си, а аз нямам търпение да ми разкаже за работата, науката, преподаването и страничните занимания, които я вдъхновят.

Представете се накратко ?

Казвам се Женя Йорданова и съм преподавател в катедра Физиология на растенията. Курсовете, по които преподавам са Физиология на растенията в бакалавърска степен на обучение и Растителни биотехнологии в магистърска степен на обучение, като в последния  участвам в практическия курс на обучение.

Влечеше ли ви биологията в училище ?

Да, много! Биологията беше предмета, който ми беше най-интересен и много лесно възприемах информацията, която ми се преподаваше и с лекота и желание се подготвях за него.

Кога разбрахте, че искате да се занимавате професионално с научна работа и, че това си е „вашето нещо“?

В детска възраст мечтаех да стана певица, лекар, адвокат и какво ли още не, но никога не съм си представяла, че ще се занимавам с наука. Всъщност науката сама ме откри, когато получих от моите научни ръководители предложение да направя докторантура в областта на растителната програмирана клетъчна смърт и проучвайки тематиката, се заплених и се потопих изцяло в един необятен свят, който само науката може да ти разкрие. Сега не мога да си представя живота без научноизследователска дейност, тъй като тя ми позволява да се развивам, усъвършенствам и да задоволявам непрекъснато нарастващото ми любопитство, което ме тласка към нови проучвания.

Любопитно ми е да разкажете повече за растителните биотехлогии?

Растителните биотехнологии са комплексна наука, включваща много направления. В нашата лаборатория се занимаваме с ex situ съхранение на застрашени, ендемитни и ценни медицински растителни видове от българската флора, като оптимизираме протоколи за тяхното in vitro размножаване и ex vitro адаптация. Задълбочено проучваме биосинтеза на вторични метаболити и заедно с колеги от други  ктедри в СУ и институти в България и чужбина изследваме биологичната активност на изолирани екстракти, фракции и чисти вещества от тези растения.

    5.Върху какво работите в момента?

В момента работя по два проекта, като единият от тях е фокусиран върху ex situ съхранението на балканския ендемитен вид Saponaria stranjensis или това е т.нар. странджанско сапунче. Проучваме синтезираните от него сапонини и токсини (т. нар. сапорини) и изследваме техния антитуморен потенциал.

Друг интересен проект, по който работя е фокусиран отново върху български ендемитен вид, Stachys thracica (тракийски ранилист). Опитваме се да разгадаем тайната на екстрактите, получени от това растение, които са били използвани в миналото за лечение на рани, изгаряния, язви и др., и да открием молекулите, които са отговорни за проявата на тази биологична активност.

Печелила сте стипендия от конкурса на Лореал и Юнеско „За жените в науката„ – на каква тема беше отличения проект, трудно ли беше кандидатстването и изобщо разкажете ни малко повече за тази програма?

Идеята на тази програма е да се стимулира участието на млади жени в науката, които да могад да подпомогнат научната си кариера. Стипендията предоставя възможност да се стартират пилотни изледвания по дадена тематика, които да послужат като добра основа върху, която да може да бъде надградено самото проучване в бъдеще. Кандидатстването е на конкурсен принцип. Темата на проекта трябва да е съвременна и актуална. Изключително важен е и опитът на самия кандидат – брой научни публикации в списания с импакт фактор, участия на международни симпозиуми, специализации в чужбина, или изобщо приносът, който има дадения кандидат за науката до момента. Кандидатите трябва да са на възраст до 35 години.

Темата на моя проект беше „Биотехнологични подходи за получаване на молекули с антитуморна активност от балканския ендемитен вид Sapоnaria stranjensis” и той се състезаваше с около 60 други проекта в конкурсната сесия през 2014 г., в която спечелих стипендията.

Какво ви мотивира в професионален аспект ?

Мотивира ме изключително много, когато срещу мен на лекции застанат студенти с интерес и желание за дискусия по тема свързана с дисциплината, по която преподавам. Това допълнително ме стимулира да търся нова информация, с която да обогатя лекциите си и да ги направя още по-интересни и атрактивни за самите тях. Научната дейност пък ми дава възможност да  задоволявам непрекъснато нарастващото ми любопитство, което ме тласка към нови проучвания. Основният двигател, обаче който ме движи напред е това, че с работата, която извършавам мога да бъда полезна на обществото и това ми носи удовлетворение и ме кара да се чувствам щастлива.

Преподавате и в нашия факултет и в друг университет – кое от преподавателската дейност ви допада най-много? И обратно – кокво ви се струва най-трудно?

Това, което ми харесва най-много е контактът със студентите, дискусиите които имаме и забавните моменти, които споделяме по време на учебния процес. Най-трудно може би ми се струва да бъдеш винаги достатъчно атрактивен преподавател, за да събудиш интерес на студентите, особено ако са предубедени към дисциплината, по която преподаваш. Голяма част от студентите споделят, че растенията не представляват интерес за тях и, че са супер скучни. Много съм щастлива и удовлетворена обаче, когато успея да преобърна тази тяхна представа и да им разкрия необятността на растителния свят и колко съвършенни са тези създания, благодарение на които реално съществува нашата планета.

Смятате ли, че ако между студентите и преподавателите има по- добра комуникация и обратна връзка, обучението ще е по-ефективно и студентите ще са мотивирани и с интерес ще посещават лекциите ?

Предполагам, да. Реалната обратна връзка би била изключително полезна за всеки преподавател и много добър коректив за дейността му.

Липсват ли ви студентските години?

Много ми липсват!!! Бяхме много задружен курс, поддържаме връзка и до ден днешен. Като се замисля това бяха страхотни години, изпълнени с много емоции и невероятни преживявания. Не мога да кажа, че са били най-безгрижните в живота ми, но определено това е време, на което един млад човек трябва да се наслади изцяло.

Извън университета и научните проекти, как прекарвате свободното си време?

Със семейството и приятелите ми. Обичаме да пътешестваме изключително много както в България, така и в чужбина, и особено в екзотични държави. Пътешествията са изключително вдъхновяващи за самата мен и наистина човек осъзнава, че живее, когато е на път.

Не мога да не ви попитам за МyLavanda?

Mylavanda е проект, който до голяма степен е свързан с научната ми дейност в университета, тъй като включва работа със суровини с растителен произход, съчетаването им в един краен продукт, който има положитителен и благотворен ефект върху кожата и здравето като цяло.

MyLavanda всъщност е линия ръчно направена, натурална козметика (сапуни; маслени кремове; емулсии и др.) с прецизен дизайн и сътворена с много любов и внимание. В нашите продукти не влагаме суровини с животински произход. Не използваме и палмово масло, поради настъпилото напоследък широко експлоатиране на природата в тази насока и унищожаване на влажните тропически гори, водещо до драматични климатични промени и заличаване на ценни растителни и животински видове.

Каква технология използвате за направата на вашите сапуни? А предпочитаните съставки?

Сапуните, които приготвяме са направени по т.нар. “студен метод”, който осигурява максимално запазване на ценните молекули в използваните от нас растителни масла. Именно това налага и зреенето им за период от 3-4 седмици преди да може да им се насладим по душа. Едни от най-предпочитаните суровини за нас са какаово масло, тъй като ухае божествено, в това отношение не му отстъпва и кокосовото масло, масло от костилки на сини сливи, кайсия, праскова, авокадо. Благотворен ефект върху кожата има и зехтинът и ние задължително го влагаме в почти всеки един наш продукт. Всичките тези базови растителни масла са изключително полезни за кожата, тъй като я хидратират, балансират и тя изглежда здрава и много сияйна. От ароматните етерични масла, които използваме може би най-любимо ми е това от лавандула, тъй като за мен това е ароматът, който носи истинско усещане за любов и чистота във всяко едно отношение.

 Любимото ви растение е ?

Любимото ми растение…..ами моето мило странджанско сапунче и лавандула естествено! (възкликва с умивка доц. Йорданова). Относно декоративни растения обожавам всички пролетни цветя, тъй като ароматът им ми носи усещане за промяна и “ново начало”.

Много благодаря за отделеното от вас време!

И аз благодаря! За мен беше удоволствие :-).