Изкуството да даряваш

      В нашето скромно човешко битие има едни загадъчни и очарователни явления, които не спират да ни удивляват със своята непринуденост, неподправеност и чистота. Те не търсят място в рамките на тривиални категории като общоприетите разбирания за добро и лошо, правилно и грешно, важно и незначително, а просто странстват красиво из времето и пространството в очакване да бъдат претворени от талантливата природа на душевността. Пътешествието им из измеренията на живота е тихо и непретенциозно, дори анонимно…
И при положение, че са избрали да бъдат гости на скромното ни битие, може би не искат друго освен нашата скромност. Може би е достатъчно да оставим в някое закътано ъгълче малко надежда под формата на мил жест на помощ към случайния непознат, нуждаещ се от нея. Може би е необходимо да изчезнем незабелязано оттам и да направим всичко възможно да не бъдем потърсени. Навярно дори не бива да знаем на кого сме се опитали да помогнем и дали сме успели в това начинание, още повече да очакваме нещо от него в замяна или дори признателното му „благодаря“. Защото славата, с която ни награждава това изкуство, не е синоним на шумната известност, тържествено приветствана от виковете на глашатаите, а на вътрешното усещане за пълноценност и щастие. И ако скромността все още умело прикрива темата на настоящата публикация, нескромно ще заявя, че тя е посветена на благотворителността – изкуството да сътворяваме радост и да даряваме надежда спонтанно и безвъзвратно!

       Първоначалната идея на тази статия се основаваше на описание, анализ и равносметка за приноса на Факултетен студентски съвет на Биологически факултет към многообразието на благотворителността. Не съм се отказала напълно от нея, но пред мен стои трудната задача да не допусна нито един елемент на реклама и хвалба в думите си, защото тогава всички наши действия биха загубили красивия си смисъл. В основен повод за благотворителните инициативи, които подехме, се превърнаха наводненията в Бургаска област и кампанията на нашия колега Евелин Тотев. Оттам нататък всичко се случи спонтанно и така помощите, които не бяха необходими на пострадалите от наводненията, зарадваха деца от Пловдив чрез съдействието на Сдружение „Дари любов“, чиято интернет страница може да посетите тук . На сдружението бяха изпратени дрехи, обувки и консерви, а събраната сума от 50 лв. беше приведена на Българския червен кръст във връзка с бедствията в Бургаска област.

        Следващата стъпка може да се определи като кулминация на постигнатото дотук и като изцяло наша инициатива, в която творихме в духа на благотворителността със средствата на палитра от изкуства. „Кафе пауза с кауза“ беше едно невероятно хрумване на нашата колежка и бивш председател на ФСС София Иванова, в която всеки от нас се включи със своите умения и искрено желание. Така, в средата на месец декември се появи вълшебният коледен базар, чиято главна цел бе да сбъдне мечтите на децата от дома в Лом да направят коледно тържество. Щандовете бяха отрупани с вкусни сладкиши, ароматни свещи, глинени фигурки и много други интересни изкушения. Да не забравяме и сгряващия чай, превърнал се в незаменима емблема на зимата. И най-вече, греещите усмивки, раздавани щедро.

           Сумата, която успяхме да съберем и да изпратим на Дома за деца, лишени от родителска грижа в град Лом, се равнява на 400 лв. и благодарение на нея, на силното желание на децата и може би на магията на коледните празници, мечтата се превърна в реалност.

         Но нека се отърсим за миг от конкретиката на фактите и от хвалебствения елемент в тях. Нека забравим и за коледната магия, защото тя не е най-съществената причина на даряваме надежда, нито да претворяваме красотата на живота чрез талантливата природа на душевността. Нека забравим случилото се и оставим единствено спомена за удовлетворението, което сме изпитали, помагайки на някой непознат. И нека той си остане такъв за нас, както и ние за него. Вече прекрачихме прага на новата 2018 година и тепърва предстои поредното, но и различно пътешествие към щастието. Още 1/365-та частица от вечността, която ще извървим непретенциозно, но достойно, скромно, но и непредсказуемо, разумно, но и авантюристично, в очакване на поредната ни среща с изкуството на благотворителността…

                                                      Искра Янкова, трети курс, специалност Биология и ФСС