Да живееш американската мечта в България. Интервю с Николай Гъдев.

В нашата рубрика се стараем да ви показваме лицата, които всеки ден се борят да направят факултета ни едно по-добро място. Членовете на съвета, колегите ни, които представят университета ни на състезания и тези, които защитават правата ни като студенти. Следващият ни гост се бори на всички фронтове – едновременно с това да е студент, Николай Гъдев е зам. председател ФСС БФ, член СС, част от отбора на iGEM Bulgaria!

Здравей Ники! Представи се пред нашите читатели с няколко думи.

Здравейте! Казвам се Николай и съм IV курс, специалност Биотехнологии. Родом съм от Казанлък, където учих в профил със засилено изучаване на компютърни науки и икономика, също така се занимавах активно със спорт. В свободното си време обичам да чета научни статии и дори да разширявам кръгозора си като научавам нови неща в сайтове като Уикипедия. Освен това се занимавам със социално значими каузи и се старая да допринасям за развитието на средата в университета ни, за да може в бъдеще да има по-добри условия за младите като мен.

Кога разбра, че науката е твоето призвание?

Всичко стана на шега и в последния момент – трябваше да избирам между икономиката и биологията. Мисля, че направих добрия избор като дойдох тук! Науката ме вдъхновява да давам все повече от себе си и да съм колективен играч – в днешно време науката вече не е само онзи „Еврика“ момент, а е плод на общи усилия. Затова и се радвам, че бях част от проекта iGEM – помогна ми да доизградя много мои качества, сред които най-ценното беше работата в научен колектив.

Какъв искаше да станеш като порастнеш голям?

Хммм, повечето деца искат като порастнат да станат космонавти, пожарникари, президенти… Аз като малък исках да бъда зъл учен и да създам някой супер вирус!

Разкажи ни за твоето iGEM приключение – как научи за инициативата, какви бяха трудностите пред вас, какво успяхте да постигнете?

За организацията iGEM (International Genetically Engineered Machine) научих от постерите в БФ. След като се поразрових разбрах, че тя обединява студенти с куп свежи идеи и огромно желание да развиват науката в България. За мен това беше всичко необходимо, за да се включа. Ентусиазмът на отбора ме зарази от момента, в който за пръв път отидох в Sofia Tech Park. iGEM за мен не беше състезание, а кауза – каузата да покажем на хората, че истинска наука в България може да се прави, въпреки липсата на средства и опит, че науката е интересна и забавна и че нещото, което ни спира – това сме самите ние. Трудностите бяха безбройно много – да изберем иновативен проект, който би подпомогнал страната ни, да си намерим лаборатория, в която да работим, да намерим огромната сума нужна за регистрация и биологични консумативи. Най-трудното, обаче, беше да накараме обеществото да погледне на нашият проект, като на нещо добро. Всички знаем какво е мнението на масата хора спрямо ГМО продуктите, а за студент, без множество академични титли и отличия, да промени мнение, насаждано с години у хората е неимоверно трудно. С гордост мога да кажа, че успяхме да представим фактите по темата на голям брой хора и също така да им докажем, че науката може да бъде не само низ от безкрайни уравнения, а и интересен и забавен начин да обогатяваш мирогледа си за Вселената. На Европейската Нощ на Учените близо 500 човека посетиха високотехнологичната ни лаборатория „БиоИнфоТех“ в новооткрия София Тех Парк и имаха възможността да се запознаят с работата ни. Медийният отзвук от инициативата ни беше огромен – всички национолни телевизии, много интернет блогове, вестници и радио програми ни предоставиха ефира си. Как протече самия симпозиум в Бостън – какво успя да научи българският отбор от съперниците си? Като максималист, ще кажа, че имахме възможността да се справим много по-добре на самият симпозиум, но и постигнатият резултат съвсем не е лош. Съперници е силно казано. iGEM обществото цели хората в наука да си помагат взаимно и да се радват заедно на постигнатото. Съзтезанието iGEM е по-скоро съзтезание със самите себе си. В Бостън успях да се запозная с много млади дружелюбни хора, с интерес към науката, също като мен. Българският отбор получи бронзов медал за работата си. За мен, да споделя радостта от наградата, за безсънните нощи, прекарани в лабораторията, с хора, минали през същите изпитания, беше голяма.

Най-впечатляващото нещо, което видя в САЩ?

Определено посещението ми в MIT беше една сбъдната мечта – успях да се разходя по тревата на Killian Court и да видя впечатляващия Stata Center. Относно самото състезание – бях очарован от отношението на хората, спрямо непознато и чуждото. Също така бях изненадан от това да видя толкова много хора, които се занимават от ранна възраст с наука – определено гледка, която трудно се вижда тук. Състезанието ми помогна да сверя часовника си за това, което правят колегите ни на запад и сега, когато отново съм на родна земя съм готов да работя още по-усърдно. Е, и гледката от небостъргачите в Бостън също не е за изпускане.

Какви са според теб най-големите предизвикателства, които стоят пред БФ в идните години и как според теб можем да се справим с тях?

Най-голямото предизвикателсво винаги е било да се преодолее огромната пропаст между преподавателите и студентите. Как да я преодолеем? – труден въпрос. Тя се появява още в годините на основното и средно образование. Това не е проблем само на БФ, а на цялото висше образование. Аз смятам че е дълг на нашите преподаватели и асистенти, а най-вече на ръководството, да направят първата крачка за скъсяване на дистанцията между двете страни. От опит знам, че това помага и за усвояването на материала. Желание трябва да има и от страна на студентите – да показваме интереса си към науката, която е и попрището на преподавателите ни не е нищо от което трябва да се свеним или пък да се чувстваме не на място да задаваме въпросите, които ни вълнуват. Материалната база също е важен фактор. За развитието на ценни кадри в областта на биологията в наше време са нужни биологични консумативи, които съвсем не са евтини. Въпреки това, пари трябва да се отделят за практическата подготовка на студентите. Методите и експериментите, който се правят в момента на упражнинията в БФ са остарели с няколко десетилетия за западните университети. В проектната дейност трябва да се включват повече студенти.

Ако можеше да се събудиш утре и нещо да е променено във факултета ни – какво би било то?

Определено взаймоотношенията преподавател-студент.

Съвсем наскоро беше избран да бъдеш един от представителите ни в Студентски съвет – какви са твоите идеи, с които ще допринесеш и как това ще помогне на студентите в нашия факултет?

Най-важната цел, която смятам да реализирам в краткият си мандат в СС, е да подобря комуникацията между студентите, както и да стане по-общодостъпна информацията, нужна на всеки студент от факултета ни. От Факултетния Студентски Съвет вече работим по въпроса – блога, които четете в момента е един от примерите. За блога благодаря на главния инициатор – нашият председател София Иванова. Активното участие на студенти от различните факултети в Студентски Съветет е много важно, защото от там се разпределят бюджетите на Факултетните Студентски Съвети (ФСС). Тук искам да отправя покана към всички активни студенти, които имат желение да помагат на колегите си и на факултета, като цяло, да вземат участие в предстоящите избори за ФСС на БФ.

ЗА или ПРОТИВ по-високите такси и изпити и защо?

Против – смятам че таксите за обучение, дори към момента, не отговарят на нивото на преподаване. Не трябва да се забравя, че университета получава, освен таксата, която заплащаме ние, и държавна субсидия в пъти по-голям размер. За да се подобри качеството на образованието в СУ трябва да се оптимизират учебните планове, а за специалностите на природните науки – да се подобри качеството на практическите занятия. Всяко едно увеличение на таксите трябва да е добре обосновано – да се знае как тези средства ще подпомогнат СУ. Увеличението на таксите за изпити е малко по-приемливо, но според мен, все пак, необосновано.

На финала – какъв съвет би дал на колегите ни?

Не се отказвайте от мечтите и желанията си. Невъзможни неща няма. Дерзайте и не позволявайте на никого да ви разубеди в това, че притежавате потенциал – той е там, открийте го!