Приключението iGEM и победата на българския отбор: Интервю с Илка Цветкова

iGEM (International Genetically Engineered Machine) – световното състезание по синтетична биология, на което българският отбор грабна сребърен медал. За това какво точно представлява iGEM, как се печели медал измежду 310 отбора от 44 страни и какво е чувството да си част от нещо толкова мащабно ни разказа един от студентите на Биологическия факултет, участник в iGEM Bulgaria 2017.

Би ли се представила на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Илка Цветкова, магистър „Биология на развитието“, първа година в Биологически факултет (БФ) към СУ „Св. Климент Охридски“(СУ), завършила бакалавърска степен „Молекулярна биология“.

Какво те накара да започнеш да се занимаваш с биология?

Всъщност не помня кога и защо точно реших да се занимавам с биология. Просто знам, че винаги съм го желала и съм проявявала интерес към природните науки. С времето започнах да откривам и много причини да поддържам интереса жив.

Ти си част от българския отбор на iGEM, би ли ни разказала какво точно представлява iGEM и как се реши да участваш?

Разбира се, iGEM представлява най-голямото състезание по синтетична биология в света. Целта е да се сформира отбор от ентусиазирани студенти с идеи за проекти, които да имат значение не само за науката, но и за обществото, да бъдат приложими. Но отговорностите не свършват до тук – те изграждат и много други умения, покривайки част от останалите критерии на състезанието. Например: намиране на лаборатория за изработване на проекта (за щастие ние имахме София Тех Парк), събирането на средства за регистрация на отбора и за консумативи, намиране на спонсори. И не само, тук идва и частта с общуване с медии, конференции и редица социални кампании. Следва и приключението, а за мен и най-интересната част: комуникацията с различните възрастови групи – от деца до възрастни. Това е моментът, в който те могат да разберат какво представлява синтетичната биология и защо именно този проект е значим, как може да помогне дори и на тях.

Аз реших да участвам поради възможността отблизо да се докосна до научната работа – такава възможност не се изпуска, тя просто се грабва. Неописуемо е чувството, когато си не само част от такава инициатива, но можеш и да спомогнеш за нейното изграждане, развитие и успех.

Как решихте какъв да е проектът ви?

Избрахме проекта си така, че да използваме наскоро нашумялата CRISPR/Cas9 технология и той да има реално приложение – както в науката, така и в индустрията. Допълнително предимство е, че той може да бъде приложен в учебната програма на БФ към СУ, както и да бъде технически и финансово изпълним за времето и с оборудването, които са налични.

Разкажи ни върху какво е проекта ви и как мина подготовката за него.

Проектът ни ускорява еволюцията в бактерията E. coli посредством увеличаване честотата на мутациите. Този ефект се постига чрез потискане на определени гени, използвайки CRISPR/dCas9. Нашият експериментален дизайн напълно премахва нуждата от опасни токсични мутагени и/или радиация. Подготовката отне около 5 месеца, преди заминаването ни за Бостън. Времето беше посветено на запознаване с литература, семинари и презентации, демонстрации и запознаване с необходимите ни техники и протоколи, последвани от провеждане на същинските експерименти, доказващи реалната ефективност на идеята ни.

През какви препятствия трябваше да минете преди да стигнете до Бостън?

Препятствия имаше не малко, главно от финансово естество – за такса за регистрация на отбора, такса участие на финалите за всеки отделно, както и за транспорт до Бостън, САЩ. Благодарение на нашите спонсори, и най-вече с помощта на Студентски съвет на СУ и на Мая Йовчева, тези трудности бяха успешно преодолени, а за трима от нашите колеги се намериха пари от спонсори да заминат точно два дни преди полета. Освен това имахме множество трудности от чисто техническо естество – практическото обучение в БФ на СУ не е на необходимото ниво за участие в подобен проект и трябваше да изградим система за изграждане на допълнителни познания и умения. Немалки трудности имахме и с доставките на определени компоненти, които в България отнемат много повече време отколкото в други държави. Стигахме до етапи, когато проектът се замразява, поради липсата на средства за закупуването на консумативи и време за доставката им.

Как мина представянето в Бостън?

Представянето мина повече от добре. Запознахме се с много отбори, обменихме опит. Важното е да подчертаем, че iGEM не е състезание в истинския смисъл на думата. Липсва една от основните предпоставки – равният старт между участниците. За съжаление почти всички от отборите са по-добре подготвени от нас и разполагат с много по-голяма финансова подкрепа, както и поддръжка на множество професори, преподаватели и докторанти. Въпреки това нашият отбор успя да се представи повече от достойно, а допълнителните трудности и неравенството в началото допълнително повишават стойността на успеха ни.

Какво е чувството да си част от отбора и това да донесеш сребро на страната си, като се има предвид, че Харвард и MIT взеха бронзови медали?

Чувството е прекрасно! Гордост е да се завърнеш с такова постижение, знаейки колко старание, време и усилия си вложил и колко хора са те подкрепяли и са разчитали на успеха ти.

Какви са бъдещите планове за отбора?

Имаме желанието да основем iGEM Bulgaria 2018 Team възможно най-скоро, но трябва да се съобразим и с някои обективни трудности пред нас (най-вече от финансово естество). Силно се надяваме с новата година да има и нов отбор. Засега идеята ни е да започнем нов проект в сферата на диагностиката и при наличие на нужното финансиране, най-сетне да изпълним голямата си цел – златен медал.

Как и кой може да кандидатства, за да стане част от отбора?

Абсолютно всеки студент, който има интерес към дейността ни, и е на възраст до 24 години. Особено необходими са ни хора с познания в генно инженерство, молекулярна биология, органична химия, електроника и програмиране. Следете фейсбук страницата ни ( iGEM Bulgaria) – при сформиране на нов отбор ще пуснем обявление там и всеки желаещ ще има поне седмица време за реакция.

Благодарим ти изключително много за отделеното време!

И аз благодаря. За мен беше удоволствие!

Автор: Ася Николова, Молекулярна биология, II курс