За Науката като професия и хоби

За Науката като професия и хоби

625d6f5c4b

Изключително ние е приятно, че Др. Любен Загорчев се съгласи да ни разкаже малко повече за себе си, предизвикателствата и възможностите в  научната кариера и за не малкото пътувания покрай работата.

  1. Разкажете ни малко повече за себе си ( образование , интереси , работа)

Завършил съм последователно бакалавърска степен по молекулярна биология, магистърска по биохимия и дисертация за придобиване на степен доктор по биохимия, всички в Биологически факултет на Софийски Университет, където и постъпих на работа като главен асистент. Извън професионалните ми интереси, насочени към биохимия на отговора на солеви стрес при растения запълвам свободното си време с научно-фантастична литература – четене и писане, музика – основно метъл, френско-белгийски комикси, кулинария и колекциониране на етикети от бира. Имам подчертан интерес в областта на екзобиологията, спекулативната еволюция и други аспекти на научната фантастика, но много внимавам да ги разграничавам от реалната ми научна дейност.

2.Кога разбрахте ,че искате да учите биология ?

Предполагам още като ученик, когато имах достъп основно до книги с биологична насоченост. Тогава основните ми интереси бяха насочени към биологията и към историята, като последната постепенно мина на заден план. След седми клас, когато трябваше да кандидатствам в гимназия избрах профил Биология и Биотехнологии в Националната Природо-Математическата гимназия и като че ли нямаше особено колебание.

3.Какво ви привлече към молекулярната биология и работата в научната сфера?

След като реших твърдо за себе си че не ставам за лекар, се насочих към молекулярната биология с идеята да стана известен генен инженер. Исках да се занимавам с наука, но нямах никакво намерение да ставам преподавател. Но, нещата след това сами се наместват. Един избор води до следващ и честно казано дори не усетих кога стигнах до тук.

4.Бихте ли ни разказали какви изследвания сте правили в областта на растителната биохимия и върху какво работите в момента?

 

По-голямата част от научно-изследователската ми дейност до момента е свързана с молекулните механизми на соматична ембриогенеза при растения. Това е процес, при който в ин витро условия соматични клетки дедиференцират и редиференцират до соматични ембриоиди, от които регенерират нови растения. Сред редицата аспекти на този процес, с които съм се занимавал, като най-съществен бих посочил ролята на редукционния потенциал на трипептида глутатион и други ниско молекулни тиолни съединения, който се оказа, че има съществено значение. Тематиката е утвърдена в лабораторията по растителна молекулярна биология на катедра Биохимия под ръководството на проф. Оджакова. Освен това съм се занимавал с антиоксидантни ензими при житни, подложени на солеви стрес, с генетична трансформация чрез агробактериум и ген-пушка и какво ли още не.

Настоящите ми изследвания са свързани с механизмите на отговор на солеви стрес при паразитни растения – синя китка (Orobanche) и кукувича прежда (Cuscuta), като успях да спечеля и първия си самостоятелен научен проект към Фонд Научни Изследвания заедно с д-р Деница Теофанова и д-р Анита Тошева. Проектът е билатерален, за научно-техническо сътрудничество с Китай и работим заедно с екип от Университета на Тайджу. Целта е да се изследва влиянието на солевия стрес върху хидролитични ензими, участващи в инфекцията на Cuscuta върху моделни растения – гостоприемници – дали абиотичния стрес превръща гостоприемниците в по-добра или по-лоша „храна“ за паразита. Използваме арабидопсис като солево-чувствителен моделен гостоприемник и близко-родствената му телунгиела като солево-толерантен. Работата се оказа доста предизвикателна, но бележим сериозен напредък и се надяваме, че резултатите ще бъдат видими в световен мащаб. Радвам се, че успяхме да привлечем и студенти, които като членове на екипа или кръжочници да усетят в пълна степен предизвикателствата и удовлетворението от реалната експериментална работа, както и напрежението и трудностите при написване на самия проект, отчетите и научните публикации.

5.Кое е най-голямото предизвикателство в научната професия според вас? И какво бихте посъветвали един завършващ бакалавър, който има желание да се занимава с наука ?

Научната работа изисква комплекс от умения, които далеч надхвърлят работата с автоматични пипети. Необходимо е умение да се презентира, да се изготвят атрактивни постери, да се планират експерименти, които се базират, но не повтарят публикувани в научната литература и представляват интерес за научната общност, да се обработват данни статистически. Отделно оформянето и публикуването на резултатите е трудоемко занимание.

Лично за мен най-голямото предизвикателство се крие в това да изкажеш хипотеза и да я провериш експериментално, но да го направиш преди всички други. Необходима е оригниална идея, която да е постижима и обоснована. Всичко друго, което преставлява повторение на експериментите на някой друг, но върху нов обект е „научен шум“, без който не може, но не трябва да бъде единствената дейност.

На завършващите бакалаври бих препоръчал да се заредят с много търпение. Магистърската и докторска степен са абсолютно необходими, след което могат да минат години, докато станат самостоятелни учени. Дипломата за бакалавър не е необходимото знание, тя е само основата, върху която продължава ученето през целия живот.

6.Науката за вас е ..

Професия и хоби, но в никакъв случай целия живот. Освен това не я възприемам и като крайна спирка, макар че за момента мисля да остана там възможно най-дълго.

7.Обикновенно работата на един учен  е свързана с пътувания , къде сте били до момента ? 

За последните десет години май обиколих почти цяла Европа. Пазя изключително добри спомени от две краткосрочни специализации в Англия, като особено първата, когато за първи път живях сам извън България допринесе много за развитието ми в професионалната сфера. Може би първата ми конференция, в Будапеща, беше сред най-обезкуражаващите ми преживявания, защото като докторант първа година отидох съвсем сам на международен конгрес с над хиляда участника и някои от най-големите имена в областта на абиотичния стрес при растения. Чувствах се изгубен и изоставен, но всичко това се надживява.

Безспорно най-интересно ми беше в Тасмания, която е един абсолютно различен свят. Цялото пътуване, от намирането на самолетни билети и кандидастването за виза до работата в международен екип и посещението на природни забележителности беше истинско приключение. Предполагам, че предстоящото пътуване до Китай също ще бъде много интересно.

8.Как прекарвате свободното си време ? Имате ли хоби ?

Старая се да отделям възможно най-много време на семейството – съпругата и двегодишната ми дъщеря. Споменах и хобитата си – музика, книги и колекцията от бирени етикети, на която също отделям много внимание.

9.Преподавател сте – как мотивирате  вашите студенти ?

Не съм сигурен, че съм сред най-мотивиращите преподаватели. Старая се да представям биохимията като нещо не чак толкова страшно, но май не ми се получава.

10.Липсват ли ви студентските години, прекарани в Биологиески факултет?

Предвид на това, че останах като преподавател в БФ не бих казал, че съм се откъснал много от студентските си години. Малко като критика към настоящите студенти бих казал, че ние, като студенти, бяхме по-задружни и организирани, но е напълно нормално всяко поколение да критикува следващите. Повече ми липсват гимназиалните години, защото тогава бях по-свободен и романтично настроен. Като студент вече усетих необходимостта да взимам самостоятелни решения, които да предопределят следващите етапи в живота ми.

Ако тази статия е била полезна за теб, сподели я, за да бъде полезна и за приятелите и колегите ти:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

 
Пиши ни.  
Искаш нещо да ни питаш?
+