За Науката като професия и хоби
Изключително ние е приятно, че Др. Любен Загорчев се съгласи да ни разкаже малко повече за себе си, предизвикателствата и възможностите в научната кариера и за не малкото пътувания покрай работата.
- Разкажете ни малко повече за себе си ( образование , интереси , работа)
Завършил съм последователно бакалавърска степен по молекулярна биология, магистърска по биохимия и дисертация за придобиване на степен доктор по биохимия, всички в Биологически факултет на Софийски Университет, където и постъпих на работа като главен асистент. Извън професионалните ми интереси, насочени към биохимия на отговора на солеви стрес при растения запълвам свободното си време с научно-фантастична литература – четене и писане, музика – основно метъл, френско-белгийски комикси, кулинария и колекциониране на етикети от бира. Имам подчертан интерес в областта на екзобиологията, спекулативната еволюция и други аспекти на научната фантастика, но много внимавам да ги разграничавам от реалната ми научна дейност.
2.Кога разбрахте ,че искате да учите биология ?
Предполагам още като ученик, когато имах достъп основно до книги с биологична насоченост. Тогава основните ми интереси бяха насочени към биологията и към историята, като последната постепенно мина на заден план. След седми клас, когато трябваше да кандидатствам в гимназия избрах профил Биология и Биотехнологии в Националната Природо-Математическата гимназия и като че ли нямаше особено колебание.
3.Какво ви привлече към молекулярната биология и работата в научната сфера?
След като реших твърдо за себе си че не ставам за лекар, се насочих към молекулярната биология с идеята да стана известен генен инженер. Исках да се занимавам с наука, но нямах никакво намерение да ставам преподавател. Но, нещата след това сами се наместват. Един избор води до следващ и честно казано дори не усетих кога стигнах до тук.
4.Бихте ли ни разказали какви изследвания сте правили в областта на растителната биохимия и върху какво работите в момента?
По-голямата част от научно-изследователската ми дейност до момента е свързана с молекулните механизми на соматична ембриогенеза при растения. Това е процес, при който в ин витро условия соматични клетки дедиференцират и редиференцират до соматични ембриоиди, от които регенерират нови растения. Сред редицата аспекти на този процес, с които съм се занимавал, като най-съществен бих посочил ролята на редукционния потенциал на трипептида глутатион и други ниско молекулни тиолни съединения, който се оказа, че има съществено значение. Тематиката е утвърдена в лабораторията по растителна молекулярна биология на катедра Биохимия под ръководството на проф. Оджакова. Освен това съм се занимавал с антиоксидантни ензими при житни, подложени на солеви стрес, с генетична трансформация чрез агробактериум и ген-пушка и какво ли още не.
Настоящите ми изследвания са свързани с механизмите на отговор на солеви стрес при паразитни растения – синя китка (Orobanche) и кукувича прежда (Cuscuta), като успях да спечеля и първия си самостоятелен научен проект към Фонд Научни Изследвания заедно с д-р Деница Теофанова и д-р Анита Тошева. Проектът е билатерален, за научно-техническо сътрудничество с Китай и работим заедно с екип от Университета на Тайджу. Целта е да се изследва влиянието на солевия стрес върху хидролитични ензими, участващи в инфекцията на Cuscuta върху моделни растения – гостоприемници – дали абиотичния стрес превръща гостоприемниците в по-добра или по-лоша „храна“ за паразита. Използваме арабидопсис като солево-чувствителен моделен гостоприемник и близко-родствената му телунгиела като солево-толерантен. Работата се оказа доста предизвикателна, но бележим сериозен напредък и се надяваме, че резултатите ще бъдат видими в световен мащаб. Радвам се, че успяхме да привлечем и студенти, които като членове на екипа или кръжочници да усетят в пълна степен предизвикателствата и удовлетворението от реалната експериментална работа, както и напрежението и трудностите при написване на самия проект, отчетите и научните публикации.
5.Кое е най-голямото предизвикателство в научната професия според вас? И какво бихте посъветвали един завършващ бакалавър, който има желание да се занимава с наука ?
Научната работа изисква комплекс от умения, които далеч надхвърлят работата с автоматични пипети. Необходимо е умение да се презентира, да се изготвят атрактивни постери, да се планират експерименти, които се базират, но не повтарят публикувани в научната литература и представляват интерес за научната общност, да се обработват данни статистически. Отделно оформянето и публикуването на резултатите е трудоемко занимание.
Лично за мен най-голямото предизвикателство се крие в това да изкажеш хипотеза и да я провериш експериментално, но да го направиш преди всички други. Необходима е оригниална идея, която да е постижима и обоснована. Всичко друго, което преставлява повторение на експериментите на някой друг, но върху нов обект е „научен шум“, без който не може, но не трябва да бъде единствената дейност.
На завършващите бакалаври бих препоръчал да се заредят с много търпение. Магистърската и докторска степен са абсолютно необходими, след което могат да минат години, докато станат самостоятелни учени. Дипломата за бакалавър не е необходимото знание, тя е само основата, върху която продължава ученето през целия живот.
6.Науката за вас е ..
Професия и хоби, но в никакъв случай целия живот. Освен това не я възприемам и като крайна спирка, макар че за момента мисля да остана там възможно най-дълго.
7.Обикновенно работата на един учен е свързана с пътувания , къде сте били до момента ?
За последните десет години май обиколих почти цяла Европа. Пазя изключително добри спомени от две краткосрочни специализации в Англия, като особено първата, когато за първи път живях сам извън България допринесе много за развитието ми в професионалната сфера. Може би първата ми конференция, в Будапеща, беше сред най-обезкуражаващите ми преживявания, защото като докторант първа година отидох съвсем сам на международен конгрес с над хиляда участника и някои от най-големите имена в областта на абиотичния стрес при растения. Чувствах се изгубен и изоставен, но всичко това се надживява.
Безспорно най-интересно ми беше в Тасмания, която е един абсолютно различен свят. Цялото пътуване, от намирането на самолетни билети и кандидастването за виза до работата в международен екип и посещението на природни забележителности беше истинско приключение. Предполагам, че предстоящото пътуване до Китай също ще бъде много интересно.
8.Как прекарвате свободното си време ? Имате ли хоби ?
Старая се да отделям възможно най-много време на семейството – съпругата и двегодишната ми дъщеря. Споменах и хобитата си – музика, книги и колекцията от бирени етикети, на която също отделям много внимание.
9.Преподавател сте – как мотивирате вашите студенти ?
Не съм сигурен, че съм сред най-мотивиращите преподаватели. Старая се да представям биохимията като нещо не чак толкова страшно, но май не ми се получава.
10.Липсват ли ви студентските години, прекарани в Биологиески факултет?
Предвид на това, че останах като преподавател в БФ не бих казал, че съм се откъснал много от студентските си години. Малко като критика към настоящите студенти бих казал, че ние, като студенти, бяхме по-задружни и организирани, но е напълно нормално всяко поколение да критикува следващите. Повече ми липсват гимназиалните години, защото тогава бях по-свободен и романтично настроен. Като студент вече усетих необходимостта да взимам самостоятелни решения, които да предопределят следващите етапи в живота ми.